Да засадиш дърво

Може би съм бил пети или шести клас, когато тичах и играех на село...
Е не обичах да ходя много ... Не изгарях от желание...
Ходех за по два три дни през ваканцията. Предпочитах да съм в градската среда.
Приателите ми бяха в града. По това време започнахме да излизаме. Вечерен час нямах, но тогава нямаше къде да отидеш след 10,30 часа.
Е, имаше...
На механа.
А ние все още не пиехме алкохол.
Пък и по-големите ходеха.
Ние си излизахме на по сок, на чай, а по-късно започнахме да пием и кафе.
Нашите не се притесняваха. В малкият град познаваха почти всички.
Сега се радвам, че са ми дали свободата сам да се развивам ...
Е, има неща, който сега не бих направил, но тогава ми изглеждаха нормални.
При едно от посещенията ми на село баба ми каза, че е важно човек да засади поне едно дърво през живота си.Тогава дядо бе купил смокиня. Знаеше, че много ги обичам.
Извади една лопата и мотика от бараката и ме поведе към мястото, където бяха отредили за моето дръвче.
Не ми помогна с нищо... Само напътствия даваше...
Просто каза да изкопая дупка и да засадя дървото. Да го поставя внимателно, да сложа малко тор, да зария дупката, здраво да утъпкам с крака пръста и да донеса една лейка с вода, за да се слегне земята.
Справих се.
Тогава засадих първото мое дърво.
Прихвана се...
Растеше...
Радвах му се, когато отидех на село.
Постепенно започнах да мисля за други неща.Момичета, спорт, музика...
С приателите ми започнахме да ходим по механите из града. Пиехме по чашка две .Ходехме на дискотека в съседният град.
Годините минаваха ...
Завърших осми клас, после гимназията, а сега и университета.
Оттогава изминаха повече от десет години.
Вчера родителите ми се прибраха от село, а аз не съм ходил от около две години.
Баща ми извади от една чанта няколко смокини и ми каза:
-Това са плодовете от твоето дърво.